ОТРЪВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЪВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отръва̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Остар. и диал. Отръфвам, отхапвам. Земи, та си отръви и ти малко. Н. Геров, РБЯ III, 423. отръвавам се, отръва се страд.

— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка.., 1887.