ОТРЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; отръ̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отръ̀гнат, св., прех. Остар. и диал. Изтръгвам, изскубвам. Аз измислях нови и все нови причини — да ида да си отръгна лук. Н. Каралиева, ЯЧ, 144. Савфет паша в един разговор със Салисбери за решението на конференцията, казал: "Ако ни отръгнете от главата няколко косми — нищо." НБ, 1876, бр. 57, 224. Изникнала й тънка ела / .. / Мина кой мина клонче откърши. / Иван си мина, с корен я отръгна. Нар. пес., СбВСт, 221. отръгвам се, отръгна се страд.