ОТРЪКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТРЪКИ нареч. Само в съчет. с гл. идвам, дохождам и крат. форма на лич. местоим. в дат.: Идва ми/иде ми отръки; дохожда ми/дойде ми отръки. Разг. Мога, умея да върша нещо, успявам да се справя с нещо; удава ми се, сръчен съм. А той беше сръчен и пъргав, всичко му идеше отръки, всичко вършеше хубаво и чисто. Й. Йовков, ВАХ, 20. Животни всякакви също рисувал, но най-отръки му идвало да изписва лица на човеци. Хр. Пелитев, СбХС, 297. Тя не умее да бодне една игла, не знае да си запреде, а да основе и да изтъче досуш не ѝ дохожда отръки! У, 1870, бр. 1, 45.