ОТРЪНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отрънѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, св., непрех. Диал. Изтръпвам, схващам се; отръпвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.