ОТРЪСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТРЪ̀СКВАМ, ‑аш, несв.; отръ̀скам, ‑аш, св., прех. 1. Тръскам нещо, обикн. дреха, покривка и др., за да опада, каквото има по него; изтръсквам, отърсвам. На входа .. жената сваля шала, отръсква го от снега. В. Ченков, ЗХ, 106. По невнимание стъпи в една локвичка и опръска обувката и маншета на панталоните си. Той се ядоса, наведе се и отръска маншета. Д. Ангелов, ЖС, 176. Тя стана, отръска полата си и се наведе с уж строго лице към близнаците, които я гледаха. А. Дончев, СВС, 86. Баба Еминица стана и отръска престилката си. Л. Александрова, ИЕЩ, 80.
2. С тръскане отстранявам нещо, обикн. прах, трохи и др., което се е събрало или полепило върху нещо; изтръсквам, отърсвам.
Баба, докато отръсква огризките из престилката си, няма да пропусне да ни каже: "Като порастете, трябва да идете там. То си е роден край". Б. Геронтиев, Б, 79. Малка кола изсипа пред общината двама офицери. Те припряно изтропаха да отръскат прахта от ботушите си и някак отдалеч погледнаха селяните. М. Яворски, ХСП, 166. Ханко скочи от седлото, отръска снега, който беше се полепил по ръкавите на кожухчето му и по раменете. А. Гуляшки, ЗВ, 559. Дядо Слави се ококори, потърка очи, ухили се виновно, отръска треските от широките си потури. Чудомир, Избр. пр, 45. отръсквам се, отръскам се страд.
ОТРЪ̀СКВАМ СЕ несв.; отръ̀скам се св., непрех. 1. С тръскане се очиствам от нещо, което е полепнало по мен; изтръсквам се, отърсвам се. Тук-там са подадоха зелените листенца на посевите, които се отръскваха пъргаво от снега. П. Бобев, ЗП, 87. Вангел се отръска от водата, седна и дълго гледа корабника. Д. Добревски, БИ, 233.
2. Диал. Възстановявам предишното си физическо, психическо или имотно състояние; съвземам се, оправям се. Една дума трябваше на хората, трябваше им един между тях да излезе напред и те вече се отръскаха, забравиха глада и страха си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 288. Селяните от Извор са разорени до краен предел, та Портата да им опрости данъците на новата хазна .. За две години — не повече — ще се отръскате. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450.
◊ Отръсквам / отръскам пепелта на камбаната (камбаните). Разг. Умирам. Беше по нова време, когато грипът масово тръскаше старците по миндерите и синовният спор кой да ги гледа скоро се решаваше от само себе си. Повечето отци и праотци отръскваха пепелта на камбаната и всеки по своя орбита поемаше пътя към космоса. Хр. Пелитев, ХО, 113. Те изучаваха оная болест, от която някой ден или някоя нощ старият свят ще отръска пепелта на камбаните. ВН, 1961, бр. 3169, 4.