ОТРЪЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТРЪЦЕ нареч. Остар. Само в съчет. с гл. идвам, дохождам и крат. лич. местоим. в дат.: Идва ми / иде ми отръце; дохожда ми / дойде ми отръце. Остар. Мога, умея да върша нещо, успявам да се справя с нещо; удава ми се, сръчен съм. Нищо не са вредни да изработат. Иде им отръце само да харчат без ред. Т. Влайков, Съч. II, 96. Нъ колкото многобройни и да били, словените еще от старина били поцепени на много племена, затова им не дошло отръце да турят здрави основи за бъдещето си развитие и живот. Й. Груев, Лет., 1872, 213. О, народе български!.. Бъди патриот: жертвувай великодушно това, което ти иде отръце за твойто развитие, за твойто успевание. СбПер п II, 126.