ОТРЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТРЯ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; отрѐжа, ‑еш, мин. св. отря̀зах, св., прех. 1. Като режа, откъсвам и отделям нещо от някаква цялост, от това, с което е било свързано. Гълъба изкара сомуна, опря го право на гърдите си, измъкна ножа изпод навоя на дясния си цървул и отряза две порязаници. А. Каралийчев, НЗ, 24. Тя [царицата] взе голямата си златна ножица, отряза къс копринен плат и направи малка торбичка. Св. Минков, СЦ (превод), 35. Ще отрежа, ей там, ония клони, дето се въвират в керемидите, та ги трошат. Й. Йовков, АМГ, 62. Извади половин пита кашкавал, отряза си едно деликатно късче, отряза и един огромен резен хляб и почна да мляска, с един чудесен апетит. А. Константинов, БГ, 5. На Великден, в местността Алтънчаир край Карлово, Левски отрязва русите си коси и захвърля калугерската шапка. Ив. Унджиев, ВЛ, 62. Христина стана да отреже от бута. Скришом отряза две парчета. Ем. Станев, ИК I и II, 184. // Като режа, прерязвам, прекъсвам нещо с по-голяма дължина, обикн. жица, въже, лента и под. На нея [Куна] все ѝ се струваше, че Ваньо е осъден на смърт по погрешка, че провинението му не е толкова голямо, че той не е убил човек, та да го бесят. Ако е отрязал една телеграфна жица и ако е подпалил една купа сено, нека го осъдят на затвор. Г. Караславов, Т, 45. Ний с Павлина имаме разправия за една водосточна тръба .. Тя иска да отрежат таз тръба. Й. Йовков, ОЧ, 21. Отрязвам плитка. Отрязвам пъпна връв. Отрязвам трикольорна лента.
2. Отделям, изолирам някого, лишавам го от възможност да се придвижва в някаква посока, да се свързва или да взаимодейства с някого или нещо. Ромеите нямаха достатъчно сили да .. отрежат напредналите български отряди, защото по това време българите имаха близо десет хиляди бойци повече от тях. А. Дончев, СВС, 806. Манаф Ибрахим прехвърлил Дунава през април 1803 г.,.. Негова задача била да обезвреди Тръстениклиоглу, като го отреже от Влашко. В. Мутафчиева, КВ, 280.[Батемберг] Настояваше да се чакат главните сили от Румелия. — Но това ще стане едва след два дни — възразяваше разгорещено Бендерев. — Знаете ли какво може да стане за тези два дни: да ни лишат от базата, да ни отрежат подкрепленията, да ни заобиколят от всички страни. В. Геновска, СГ, 390. Ахмед паша отрязваше бунтовниците от морето, искаше да ги наблъска отново в ада на Ликия. В. Мутафчиева, СД, 114.
3. Прен. Разг. В съчет. с крат. лич. местоим. в дат. Отхвърлям молба или предложение, категорично възразявам или отказвам на някого. Вакрил се опита да постъпи на работа в железниците като общ работник. Но там дори и като общ работник не го приеха. Пообиколи разни фирми в града, но и оттам го отрязаха. Г. Караславов, ОХ IV, 7. — А колкото за сестра ти, търсила ли е някъде работа? — Подаде заявление в комисарството, но я отрязаха. Д. Кисьов, Щ, 75. Бодко го гледаше с недоумение... Струваше му се, че Цене е в особено настроение и че ако рече да му предложи нещо, ей сега ще го отреже, както го отряза вчера. В. Ченков, СНД, 138. — От какво те е страх? Какво си направила? — Нищо не съм направила. Но тия дни около мен се увърташе един тип... Аз, разбира се, го отрязах, но той се увърташе. Б. Райнов, НН, 277.
4. Непрех. Прен. Изказвам в отговор ясно и категорично мнение или решение за нещо, което е обикн. окончателно, с намерение да приключа разговора; заключавам, отсичам. Баща ѝ [на момата] я насилвал да вземе друг... "Какво да правя?" — пита. А аз мълчах, мълчах, па отрязах: "Щом сама ти не знаеш какво да правиш, взимай го и бъди щастлива!" М. Грубешлиева, ПИУ, 75. Неговите съветници — сега боляри — не бяха единни в отговорите си, когато той [Ивайло] поиска съгласието им. Стан направо отряза: — Аз не съм съгласен, щом ме питаш, царю. Гъркинята вземеш ли за жена, ще измениш на народа. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 457. — Искам да поговорим за... нашата работа, за... обърка се Петър. — Много късно си се сетил! С тебе аз нямам никаква работа! — отряза чичо Колю.
И. Петров, НЛ, 211. — Една дама се интересува за тебе... Виктор недоумява, нервира се (сега не му е до шеги), после отрязва троснато: — Никакви дами не познавам! Др. Асенов, ТКНП, 180. — Отдето си дошел там върви! — отрязаха му един през други момците отвътре. П. Тодоров, И I, 101.
5. За парична сума — намалявам; орязвам. Аз предлагам да съкратим малките заплати, защото те са много. По малко от всяка щом отрежем, хазната ще се напълни. Г. Краев, АЗ, 38. Държавата се в помощ отзовава, / и фонд писателски се основава. / Едвам що се просветният [министър] изказа, / финансовият фонда там отряза. Ем. Попдимитров, СР, 92.
6. Непрех. Разг. Тръгвам, потеглям много бързо, стремително на някъде; отпрашвам. Той [Стефан] отряза навън, уверен, че Мата и Васил ще го последват начаса. Д. Вълев, З, 41. Хлапето намали крачки, но зърна, че и стражарите вече бягат насам, и пак отряза с ускорени скокове към ръженицата. Д. Вълев, Ж, 44. Фликовете от квартала всички момчета ги познаваха и щом фликът се покаже, някой свирваше и всички отрязвахме. Б. Райнов, ДВ, 161. отрязвам се, отрежа се. Страд. от отрязвам в 1, 2, 3 и 5 знач. При скрояването на блузата най-напред се отрязват двете дължини за предните части и за ръкавите. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 57. Откъм дръжката на пиперките се отрязва капаче и се изчиства семето. Л. Петров и др., БНК, 148.
ОТРЯ̀ЗВАМ СЕ несв.; отрѐжа се св., непрех. Прен. Разг. Напивам се, натрясквам се. Пихме ракия, после коняк и водка и така се отрязахме, че още не можем да се съвземем.
◊ Езика ще ти отрежа; езика ти отрязвам. Грубо. Жестоко ще те накажа (заканително предупреждение към някого, за да не каже или да не издаде нещо). Асене, за тая заплювка езика ще ти отрежа и ще го фърля на псетата. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 90. Копилето помълча и страховито се закани: — На тебе, ще ти отрежа езика, щом те пипна! Кр. Велков, СБ, 122. Отрязали му ръцете, че ги залепили отзаде му. Диал. Грубо. За човек, който нищо не умее да върши; крайно непохватен, несръчен, некадърен човек. Отрязал съм главата на някого. Извънредно много приличам на някого, обикн. на един от родителите си. Казват,.., че когато немецът, комуто било поръчано да излее от бронза фигурата на Ботева, поискал портрета му — тогавашният председател на Постоянната комисия бил му казал: "Не ти трябва портрет, гледай мене — не питай за Ботева, аз досущ на него приличам, като че съм му отрязал главата." Ал. Константинов, Съч. I, 222. Отрязан ми е пъпа някъде. Диал. Обичам, предпочитам да прекарвам по-голяма част от времето си някъде, често да бъда някъде. Отрязвам / отрежа го с ножица. Категоричен съм в мнението си или в решението си, не търпя никакво възражение. Отрязвам / отрежа <като с нож> думата. Разг. Категоричен съм в мнението си или в решението си, не търпя никакви възражения. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. М. Георгиев, Избр. разк., 95. Един ден отиде и в селсъвета. — Какво можем да направим! — свиваше рамене служителят, който в други случаи по-сербез отрязваше думата и не се колебаеше да каже, каквото трябва. Вл. Полянов, БВП, 95. Отрязвам / отрежа квитанцията (квитанциите) някому. Разг. 1. Отказвам рязко и категорично някому нещо. — Лесно е да се каже така, ама а направи го де! Ами ако ти отреже квитанцията? Ще станеш за срам, братленце. Кр. Кръстев, К, 84. 2. Отказвам да поддържам приятелски или интимни отношения с някого, прекъсвам всякакви отношения с някого. — Преметнах ръка през рамото на приятелката си и — дрън, дрън — .., та и целувчици на всичко отгоре.. Също както под прозорците на "Леонардо да Винчи", когато исках да си отмъстя на Емилия, загдето ми бе отрязала квитанциите тъй жестоко. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 85. Отрязвам / отрежа крилете на някого. Разг. Отнемам възможността на някого да действа. — Страхът ти отнема вярата, силата, другарите. Страхът ти отрязва крилете и вече никога няма да ти поникнат нови криле, както избити зъби никога не поникват. Бл. Димитрова, ПКС, 97. Росица Енева .. се бунтуваше непримиримо срещу бездействието, на което беше осъдена в затвора.. — Ах, отрязаха ми крилата!.. Ах, като квачка седя тука! Д. Ангелов, ЖС, 383. Отрязвам / отрежа куйрука на някого. Разг. Заставям някого да престане да своеволничи, принуждавам го да се смири, да кротува. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Ал. Константинов, БГ, 106. Отрязвам / отрежа накъсо (късо). Разг. Казвам, изказвам нещо накратко и това, което е най-съществено. Тук Кекавмен сбърка и вместо да отреже накъсо, почна да обяснява на кастрофилакта, че човек който носи такъв пръстен, навярно е важен за българите и за него по-охотно ще върнат уловените ромеи. А. Дончев, СВС, 724. Сега ако не стане аян, никога няма да е — отряза късо старият. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 208. Отрязвам / отрежа през просото бос. Диал. Започвам да постъпвам безотговорно, като преставам да се интересувам от ред, приличие или законност. Отрязвам / отрежа пътя (пътищата) на някого. Разг. 1. Пресичам, прекъсвам възможността на някого да се придвижва, да напредва или да отстъпва в някаква посока, през някое място. С просто око се виждаше как метежни‑
ците започват да се изтеглят към балкана, преди кавалеристите да им отрежат пътя. Ем. Станев, ИК III, 228. А той се надяваше, че те ще ме очакват, защото след моето залавяне комендантът на селото отрязал всички пътища за към балкана, за да не научат другарите ми какво се е случило. Н. Хайтов, ДР, 190. 2. Прен. Попречвам на някого да работи някъде, да действа на някакво поприще. Наказанието му отряза пътя към директорския пост. Отрязвам си / ще си отрежа главата. Разг. Със следв. изр. със съюз че, ако. Напълно съм уверен в достоверността на нещо, съвсем съм сигурен, че нещо ще стане, че е така (с оглед на изказаното твърдение в подчиненото изречение). — Аз главата си отрязвам, че докторът е невинен! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 41. Отрязвам си / ще си отрежа езика. Разг. Напълно съм уверен, сигурен за това, което казвам. Иван Недялковият ще я грабне, отрязвам си езика. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. Отрязвам / ще отрежа главата <като на врабче (като на <петровско> пиле)> някому; отрязвам / ще отрежа ушите някому. Разг. Ще накажа някого жестоко, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). — Дядо Иван като е с вази — вярувам! Но много .. ще стане зян... — Ще стане, зер, без кръв свобода не става! Чу ли! И да мълчиш, че главата ти отрязвам. М. Кънчев, В, 318. — Хей, Трохане, — завика той [Райко] гърлено, обърнат към своите хора — къде се дянаха Едрей и Хрельо с оня калугер?... Ако изпуснат отчето, ще им отрежа ушите за смях на децата ей с тая сабя. Ст. Загорчинов, ДП, 43.