ОТСА̀МЕН

ОТСА̀МЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Който е отсам, от страната, на която се намирам. Противоп. оттатъшен, отвъден. Една сурова каменна крепост стърчеше на отсамния бряг. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 128. Отсамната страна на дола беше по-полегата и в тая посока растеше и селото. Й. Йовков, ПГ, 27. Пътеката водеше към отсамната част на къщата. Д. Талев, ЖС, 35. На отсамния край, но по-далеко от реката пасяха десетина вола, а до тях на земята седяха селяните — планинци, воловари и овчари. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 209. — Когато се върнах в Букурещ, дадоха ми от изготвения от комитета устав, за да го разпространявам между другите отсамни комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 340.

Списък на думите по буква