О̀ТСВЕТ

О̀ТСВЕТ м. Остар., сега поет. Отражение, отблясък. Мъдрината е печат и отсвет на чистите чувствувания. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 47. Отсветът на заника гасне по седефената вода на канала. К. Константинов, ПЗ, 224. Тя [Димана] жертвоготовно се бе отдръпнала. Нежното ѝ лице, изработената походка, атлазеният глас придобиваха още един благороден отсвет от тоя себеотказ. Бл. Димитрова, ПКС, 423. Как много багри криели тревите, / как много тонове — зората бледа, / как много топли отсвети скалите, / как много имало в света да гледа! Бл. Димитрова, Л, 125.

Списък на думите по буква