ОТСЕДЯ̀ВАМ

ОТСЕДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отседя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, св., прех. Рядко. Седя някъде, обикн. като наказание, за определен срок; излежавам, отлежавам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОТСЕДЯ̀ВАМ

ОТСЕДЯ̀ВАМ СИ, ‑аш си, несв.; отседя̀ си, ‑ѝш си, мин. св. ‑я̀х си, прич. мин. св. деят. отседя̀л си, ‑а си, ‑о си, мн. отседѐли си, св., непрех. Седя до насита, седя, колкото ми се седи. — У тоя палешникар не давам моя щерка, та що сака да е. Нека си отседи мома. Кр. Григоров, ПЧ, 19.

Списък на думите по буква