ОТСЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТСЀК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Част от космически кораб, самолет, подводница и др., отделена, изолирана по някакъв начин от другите части и помещения. Те [космонавтите] отделиха основния отсек и започнаха да го съединяват към лунния. АК, 1971, бр. 1, 23. За поддържане на стабилни температурни условия в отсеците на кораба "Восток" бе създадена система за терморегулиране. Вселена 69, 129. Команден отсек. Машинен отсек.

2. Ограничена от някакви точки част от нещо цялостно, непрекъснато; отрязък, сегмент. Всеки от защитниците се биеше пред

себе си. За него сражението се водеше само на малък отсек от стената, широк няколко крачки. А. Дончев, СВС, 646. Превалихме гористия рид и като повървяхме по отсека на старата българо-турска граница, на една поляна се откри триетажната хижа "Преспа". Е, 1964, бр. 8, 3.

3. Диал. Уговорка кога да стане сватба, годеж; отбив (Н. Геров, РБЯ).

4. Диал. Отсечено парче, част от нещо (Н. Геров, РБЯ).

5. Диал. Част от бряг, където брегът се е срутил и е станал стръмен, като отсечен (Н. Геров, РБЯ).