ОТСЀНКА

ОТСЀНКА ж. Отсянка. На места полегатите слънчеви лъчи оцветяваха с оранжева отсенка белотата и придаваха на сградите приказно великолепие. Сл. Боянов, СК, 26. Знае се например, че някои работници в тъкачната индустрия, които са се специализирали в изработването на черни тъкани, различават до четиридесет отсенки черен цвят там, дето повечето хора виждат всичко на всичко две-три отсенки. Псих. Х кл, 42. По предварително установен метод думите се пишеха на листчета с изразите, в които се срещат, като грижливо се следеше да не се изпусне нито един случай с ново значение или нова отсенка в значението. ОФ, 1950, бр. 1809, 4. Но имаше и такива.., които не се срамуваха да предадат на гласа си подигравателна отсенка. Раковски ли? Той иде само когато има парад! Ст. Дичев, ЗС I, 122. — И слънцето пак пече ли, пече (Хр. Б.). Тук повторената глаголна форма не може да се разглежда като отделно изречение, тъй като не изразява отделно действие, а само го усилва и му придава отсенка на продължителност. Л. Андрейчин и др., БГ, 255. — Хубава героиня сте вие — каза той с отсенка на леко презрение в гласа. — Тогава аз сам ще се превържа. В. Геновска, ПЮФ, 50.

Списък на думите по буква