ОТСЕНЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЀНЧВАМ, ‑аш, несв.; отсѐнча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. Отсенявам. Две-три малки идейки са нишките на нейното [на поезията през войната] творчество. Българинът е храбър: противникът е страхливец; допустима е и у последния известна доза кураж, само колкото е нужно, за да отсенчи нашата юнащина. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 1, 16. Колкото той и да "отсенчва" своите мисли, черното пак не става бяло. Г. Георгиев, Избр. пр, 304. отсенчвам се, отсенча се страд.