ОТСЕНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЕНЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отсенявам и от отсенявам се. Вярно е, че между всички герои на Друмевата драма, Иванко е даден най-живо, с най-много отсенявания на неговата трагичност. Г. Константинов, ПР, 42. При индивидуализацията на героите той [П. Спасов] си служи с редица дребни характерни подробности без да се губи в тях... Умерената употреба на тези подробности в значителна степен подпомага писателя в изграждането на образите, в отсеняването на характерни черти. С, 1951, кн. 7, 182.