ОТСЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЀЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отсека като прил. 1. Който се спуска надолу отвесно, право. Пътеката ги изведе до един висок, отсечен бряг. Д. Фучеджиев, Р, 26. Такава е скалата Марциганеца,.. Но е тъй отсечена, че когато пролазвах с притаен дъх до самия ръб на скалата,.., почти виждах самото подножие на стената. А. Христофоров, О, 75. Висока в западния и средния си дял, Стара планина към изток се снишава все повече и повече и завършва с отсечения нос Емине. ПН, 1933, кн. 10, 148.

2. За звук, движение, походка и др. — който е рязък, отривист. В антрето се чу ясен и отсечен звън, после настана тишина. П. Вежинов, СО, 43. Думите му, отсеченият му и дрезгав смях, като че ги смразяваше. Д. Спространов, ОП, 276. Ганчо и Стефан сновяха наоколо и даваха отсечени, къси команди. П. Здравков, НД, 51-52. Всеки ден той дохождаше точно в 8 часа .. Почукваше на вратата, поздравяваше с отсечено кимване на глава. Ст. Даскалов, ЕС, 129. Тя изключи ютията с отсечен замах, отпусна се на стола и стисна слепоочията си с длани. Л. Михайлова, Г, 12. От всички улици към площада прииждаха младежи с музики и знамена. Вървяха в строй, с отсечена войнишка стъпка, в такт с музиката. Мл. Исаев, Н, 41-42.