ОТСЀЧКА

ОТСЀЧКА ж. 1. Геом. Част от права, ограничена от две точки. Ти знаеш вече, че радиусът е отсечка, която съединява центъра на кълбото с коя да е точка от неговата повърхност. Г. Томалевски, АН, 69. Движението на буталото от А до В става с постоянно налягане и на графиката то е представено с горната хоризонтална отсечка АВ. Физ. Х кл, 1951, 95. Отсечка, влизаща в състава на голяма фигура, изглежда по-дълга от еднакво голяма отсечка, влизаща в състава на малка фигура. Псих. Х кл, 54.

2. Част от път, железопътна линия, тренировъчен пробег и др., ограничена от две точки. — Случи ми се по пътя за Бургас,.. — Вие, другарю майор, знаете отсечката Пазарджик-Пловдив? Равно, гладко, почти без завои. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 7-10. Строителна група .. завърши удвояването на железопътната отсечка Оплетня-Левище. ВН, 1960, бр. 2772, 1. За да поправяме цели отсечки [от пътя], трябва да изоставим строежа на друг път, който също е крайно необходим. НТМ, 1966, кн. 211-212, 8.

3. Прен. Част от изглед, картина и под., ограничена от някакви точки или линии; отрязък. Поради тясната отсечка на изгледа [през прозореца] църковната камбанария се извисяваше шеметно в пространството. Д. Вълев, З, 105. От прозореца на своето ателие Мария Недкова е пресъздала интересни пейзажни отсечки, наситени с атмосферата на града. ВН, 1959, бр. 2516, 4.

Списък на думите по буква