ОТСИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТСЍЧАМ, ‑аш, несв.; отсека̀, отсечѐш, мин. св. отся̀кох, отсѐче, прич. мин. св. деят. отся̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. отсѐкли, прич. мин. страд. отсѐчен, св., прех. 1. Със сечене откъсвам и отделям нещо или част от нещо, от някаква цялост или от това, с което е било свързано. Което дърво не дава плод, отсичат го. Ив. Вазов, Съч. VI, 164. Горката майка влезе, прегърна обесения си син, целуваше му краката и пищеше да го снемат .. — Отсечи въжето, извика беят на сеизина си, и изхвърлете това куче на боклука. Ц. Гинчев, ГК, 319. Главорезите башибозуци запретнали ръкави. Тие нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви. З. Стоянов, ЗБВ III, 327. Минаха покрай брега на Марица, напоиха конете си, отсякоха си тънки върбови пръчици. К. Петканов, ЗлЗ, 178. Секое древо, което не прави добър плод, отсичат го и фърлят го в огънят. Н. Рилски, НЗ (превод), 13. ● Обр. Той [Момчил] погледна още веднъж към двора на крепостта,.. и бързо се запъти към кулата. Стъпките му кънтяха тежко върху камъните, като че ли отсичаха мигове от живота му. Ст. Загорчинов, ДП, 471.
2. Прен. Определям, означавам време, такт, ритъм и др., като прозвучавам, произнасям рязко, отривисто, отчетливо. В тишината на топлата пролетна нощ камбаната от кулата на часовника един след друг отсичаше часовете. Д. Марчевски, ДВ, 100. Бодрият и жизнерадостен такт, който отсичаха ударите на дааретата и на чимпарите, събуждаха у него откъслечни видения. Й. Йовков, ПК, 154. — Така! Така! — насърчаваше я [Лени] Димчев. — Едно, едно, едно... — отсичаше той такта, подсвирваше, мръщеше се, сам бързаше да показва, с припряността на всеки млад учител, желаещ, ученикът веднага да научи онова, що сам той знае. О. Василев, Т, 176. Той застана на място и продължи, като ясно отсичаше думите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 20.
3. Отделям, ограничавам част от нещо, обикн. права линия, равнина и под., като минавам през него и го пресичам или очертавам. Две успоредни равнини отсичат от успоредните прави равни отсечки. Стереом. V кл, 1950, 25. "Ако две прави отсичат от раменете на един ъгъл съответно пропорционални отсечки, то правите са успоредни". Матем., 1967, кн. 2, 11. Върху дъгата СD, която не съдържа точките А и В, да се намери точка М такава, че хордата СD да отсича от раменете на АМВ отсечка с възможно най-голяма дължина. Матем., 1965, кн. 6, 38. Ровът представляваше цяла пропаст:.. Този ров отсичаше от полето четириъгълник, дълъг 6000 крачки и широк 5000 крачки. Й. Вълчев, СКН, 80. Прозорецът отсичаше един квадрат от побеляло небе. Ст. Мокрев, ЗИ, 58.
4. Определям, решавам, уговарям с някого нещо или постановявам, нареждам нещо да се изпълни. Лазар отвори дума и в общината за своя дълг: — .. Стана дума дори да му отсекат лихва. Той веднага се улови за тая дума,.. — Е, харно.. Кажете колко лихва ще ми вземе общината. Д. Талев, ПК, 802. Един ден слънцето и сърдитий долняк се препрели, кой от тях е по-силен. Много време се препирали и, най-сетне, отсекли, да си премерят силата над един пътник. Христом. ВВ I, 60. Как ще го изпере и изкърпи, как ще му почисти дрехите и как през нощта ще го помоли да се махнат оттука, че и са опротивели тия къщи,.. Тъй ще го помоли, пък каквото той отсече. П. Спасов, ГЛЗЗ, 42. Разчу се из града, че учителите ходили при учителката в женското училище — тя била по-учена от тях, дори и от класния учител. Председателят на общината поп Костадин се похвали на попадията си: — Затуй ѝ отсекохме такава плата... кажи-речи като на класния учител. Д. Талев, ПК, 247. Уж бехме есенеска / отсекли да годим Деяна, а и днеска / така си все стои, замръзна, ден за ден. П. П. Славейков, КП ч. III, 11. А Буро са моли: "А бе, Балю кардаш, / ами дека д ида, да са поминувам: / ако тук не дойда, тебе да подерам, / айлък ми отсичат и ща ма изпъдат. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 69.
5. Прен. Изказвам, произнасям в отговор или като заключение ясно и категорично решение, мнение или под., обикн. с желание или намерение да приключа разговора; отрязвам, заключавам. Когато дойде ред до кръщене, в семейството се подигна спора за името .. Ала Нона отсече: — Детето е мое, ще го кръстите както аз искам — Яна ще бъде! Г. Райчев, ЗК, 113. "Кой е най-любимият ви български писател?" "Вазов!" — отсякох аз, без да съобразявам, че наблизо стои друг прочут поет. М. Кремен, РЯ, 47. — Бабо, защо твоята чорба е по-вкусна? — Защото е селска — отсича баба. Н. Каралиева, ЯЧ, 25. През лятото той [Пинтов] купи малко дървен материал,.., повика зидари и посочи изоставената плевня: — Може ли да се преправи на къща? Майсторите я гледаха,.., провериха основите, пресметнаха и накрай отсякоха: "Може!" Г. Караславов, ОХ II, 12. Стамболов мислеше преди всичко за България, после за княза. Той отсече: "Ако князът не пожелае да се върне или тури условия невъзможни, тогава ще търсим друг княз." С. Радев, ССБ II, 138.
6. Правя от метал монети, медали и под. Монетният двор отсече нова емисия юбилейни монети.
7. Диал. Правя, оформям тухли, кирпичи и под. от глина с помощта на калъп. Още сутра иди на поляната, изкопайте с жена си отделно трапче и почвайте. Колкото повече тухли отсечете, толкова по-много трудодни ще ви пишем. Ст. Марков, ДБ, 406.
8. Диал. За някакъв предмет, стока — имам определена стойност; струвам. С една дума, чеизът се дава богат, та и най-сиромашкият не отсича по-малко от 30 лири турски. СбНУ VIII, 56. Толкова отсече стоката. Н. Геров, РБЯ III, 425. отсичам се, отсека се страд. — Писанието казва, че която кратуна не дава плод, отсича се и се хвърля на кучетата. Ив. Вазов, Съч. VI, 166. С един замах не се отсича дърво. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 138.
ОТСЍЧАМ СЕ несв.; отсека̀ се св., непрех. 1. Поет. Откроявам се, очертавам се рязко; изпъквам. Сиянието на пожара в тая минута огряваше самата пъстра тълпа, а гъстият кордон на конвойните войници оставаше по-назад и върху светлия фон се отсичаха черни и фантастични силуети. Й. Йовков, Разк. I, 128. По сиви камъни, по тревясали плочи на стените се отсичат черни сенки като рязък синур. Н. Райнов, ВДБ, 181. Тя [нощта] не се вижда,.. — вижда се само как от горния край на замазаното стъкло се отсече изведнъж на тавана някаква сянка. Т. Генов, Избр. пр, 126. Низ избуелите треви, изпъстрени с полски цветове, рязко се отсякоха тъмните сенки на стволести дървета. Ц. Церковски, Съч. III, 19. На север в светлото небе виждахме да се отсичат тъмните върхове на кориите. Й. Йовков, СЛ, 156.
2. Звуча, прозвучавам рязко, отчетливо. И изпод пръстите му тъй ясно се леят и отсичат звуковете, та сякаш, кавалът не свири, а пее и дума. Т. Влайков, Съч. I, 7. Думите се отсичат ясно и отчетливо от устата му и се разнасят с приятния чиличен звук на гласа му. Елин Пелин, Съч. I, 7. Редиците пълзяха и се преливаха, като тъмна лава, буйно се мятаха и пръхтяха конете, припламваха кръстосаните блясъци на саблите и сред тежкия и многогласен шум мерно се отсичаше глухият тропот на хилядите копита. Й. Йовков, Разк. II, 218-219.
◊ Отсичам <го> / отсека <го> като с нож (брадва). Разг. Категоричен съм в мнението си или в решението си, не търпя никакво възражение. — И такъв ли остър отговор даде Ивайло? — Да, отговор груб, отсече като с нож. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 50. "В Тула правят най-големите и най-силните топове в целия свят". И ако някой възразеше на това, старецът отсичаше решително като с брадва: "Степан ми каза". Г. Караславов, Избр. съч. V, 152-153. Отсича ми / отсече ми умът. Разг. Успявам да схвана, да проумея, да съобразя нещо. Каквото човек не знае, с ума си може да прозре. Знам аз, че тук отдавна се копае, но да не пък ние да загубим напразно времето си. Погледайте и да видим вашият ум какво ще отсече. Д. Талев, С II, 46. Как да бъда войвода! Мене
ми и умът не отсича да мога да оправям такава работа. Н. Бончев, ТБ (превод), 28. И нам отсича умът, че изправний човек, който е живял под властта на самобода, не е можел да достигне отведнъж до онова изтъкмяване, което е постигнал по-сетне. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 23. Като разгледа човек сичките долунаписани бележки, па е прочел и други преводи п. Манчеви и срещне с тях пръвий дял — граматический, отсича му умът, че той е изработен от някой новодошъл из Русия българин,..; начина ся, почнува, започнува. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 13. Отсичам / отсека кратко (накъсо). Разг. Казвам, изказвам накратко и най-същественото. — Който гази земята ми и вреди на простите люде, ще отиде при ония в Полистилон — кратко отсече войводата. Ст. Загорчинов, ДП, 420. Отсичам / отсека пазарлъка. Разг. Стигам до споразумение с някого при купуването или продаването на нещо. Най-сетне той въздъхна, усмихна се и сякаш отсичаше пазарлък за някое добиче, та махна с ръка. Кр. Григоров, Н, 14. Отсичат ми се / отсекат ми се краката (мартинките). Разг. Изпитвам отмаляване от някакво изживяване, силно вълнение или умора. От моста нагоре започенва една стръмнина. Аз се всилях, доколкото можах да възпра, колкото можах по-скоро, но усещах, че краката ми бяха се отсекли и не ми спореше никак. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49. Да вървя, ама къде, като ми се отсекоха краката? Като се разплиска тоя кашав мозък в главата ми, като замъглиха сълзи очите, накъде? Н. Хайтов, ШГ, 271.