ОТСКА̀ЧАМ

ОТСКА̀ЧАМ, ‑аш, несв.; отско̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Със скок или с бързо, активно движение се издигам или се отдалечавам от някъде или от нещо. Единакът отскочи с лекота, а след това се спусна към незащитения хълбок на овена. Н. Хайтов, ПГ, 58. Геня извика: — Не може да бъде! — в същия миг, когато еленът отскочи от земята и премина над главите на конниците. Й. Радичков, НД, 257. Лисицата Хитрана успя да отскочи навреме встрани от каменната градушка и остана жива и здрава. О. Василев, ДГ, 113. Сви се като топка, стрелна се напред, отскочи леко, прелетя над окопа и почти безшумно стъпи на насрещната страна. Ст. Дичев, ЗС I, 221. Нагоре срещу течението, над яза, отскачат от синеещата се вода мренки. З. Сребров, Избр. разк., 199. Те видяха как той от стъпалото на кабината насочи камиона към пропастта и как в последния момент отскочи. Д. Кисьов, Щ, 227.

2. Много бързо, стремително преминавам във въздуха някакво разстояние под въздействието на някаква сила, удар, сблъсък и под.; отхвръквам. Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите, чворести цепеници. Секирата се забиваше дълбоко, .., високо отскачаха трески. Д. Талев, ЖС, 38. — Ударих на камък! — Как така на камък? — попита Орце. — Бъди по-ясен.. — Кирката не хваща, отскача. Д. Спространов, С, 39. Ромейските копия отскачаха със звън от щитовете на Ондуракс и Севар. А. Гуляшки, ЗВ, 656. Когато някой селянин гаси със сопа пожар в стърнище, отскачат искри и пламъците обхващат все повече пространства. Д. Вълев, З, 172. Задачата на новака беше проста. Той трябваше да стои на определено място под двата коша и да лови топките, отскочили от таблото. А. Мандаджиев, ОШ, 60. Размекнатият сняг се изсипа от клоните на една елха. Клоните отскочиха нагоре, освободени от тежестта. Ем. Станев, ЯГ, 58.

3. Прен. За мисъл, поглед и под. — рязко или често сменям насочеността си, обекта на внимание; отклонявам се, отплесвам се. Проветряването няма да стане с такива механически уредби. Мисълта му отскочи и кривна в друга посока. Ст. Поптонев, НСС, 40. Мисълта му отскочи към новата любовница — Дора. М. Грубешлиева, ПИУ, 212. Мисълта на Игнатий трескаво отскочи към Мехмед Билюк и към стотиците разбойници, що тровеха живота на раята. Ст. Дичев, ЗС I, 92. Но в тоя миг той [Борис Глаушев] съгледа под кърпата на масата дръжката на револвер. Погледът му отскочи. Д. Талев, И, 185. Тъй и погледът на момчето се докосваше и отскачаше от очите на каракачанката. Й. Радичков, ГП, 59. Тесните му, черни като въглен очи отскачаха от човек на човек и любопитно наблюдаваха пленниците. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 56.

4. Разг. Набързо отивам с определена цел някъде, където оставам кратко време; отбивам се, наминавам. Той често отскачаше до селсъвета за някакви справки, после се връщаше в клуба и продължаваше да работи върху своя план. Ст. Марков, ДБ, 329. Наговори дружината да отскочат утре заран до града, надвечер пак да се върнат в Червен и на другата заран вече да поемат към Плевен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 408. На другия ден по обед Нада помоли едното момиче да отскочи до фурната и да вземе хляб, а другото да иде до бакалина. М. Гръбчева, ВИН, 162. И никой не можеше да намери един час свободно време да отскочи някъде, да се види с близки и другари, да си поприказват. Г. Караславов, Тат., 39. — Не ми

остава време до черква да отскоча. М. Грубешлиева, ПП, 241. Изчезването на Вощака не направи впечатление на полицаите. Всички останаха с убеждението, че той е отскочил за ден-два до града. Д. Ангелов, ЖС, 675.

5. За слънце, луна и под. — издигам се в небосвода. Ако не си копал лозе, гледай мене; .. Захванахме да копаем.. Слънцето беше отскочило колкото две копрали, като изкарахме по десетина-двадесет реда. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Като се раздени добре и слънцето отскочи над горските вършини, в къщата влезе отец Емилиян. Д. Талев, С II, 113. Бронзовият диск на луната бе отскочил една копраля над хоризонта и къпеше в масленожълта светлина притихналото село. Д. Линков, ЗБ, 77. А звездите бяха отскочили далече, в дъното на небесната шир и им се усмихваха. К. Петканов, ОБ, 181. Натовари гюмовете Денчо, закара ги и докато се върне, слънцето отскочи високо. Ст. Марков, ДБ, 129.

6. Рязко, бързо увеличавам размерите си или стойността си; пораствам, повишавам се, уголемявам се, покачвам се, засилвам се. Тодор и Аничка си правеха сами нов обор,.. — Ха да ви е честито! — каза дядо Георги, като видя, че за ден-два сградата бая беше отскочила над земята. Й. Йовков, ЖС, 78. Преспанци — тук вече гласът му отскочи високо нагоре, — преспанци, господин Делчев, са безподобни скъперници. Д. Талев, И, 48. Къде е изворчето на смеха? .. Поводът може да е съвсем нищожен. А понякога и без повод отскача кресчендото на смеха. После се питаш, за какво толкова си се смял. Бл. Димитрова, Лав., 231-232. Физическото развитие на децата и подрастващите отскочи напред. Л. Петров и др., БНК, 8. Работата на младия, на Стоил, кой знае как, отскочи много нагоре. Той чакаше повишение. Д. Калфов, Избр. разк., 253.

7. Диал. Прескачам някого в обратна посока, след като съм го прескочил веднъж (Н. Геров, РБЯ). Прескочиш ли някого, трябва да го отскочиш, за да порасте. Н. Геров, РБЯ III, 425.

Списък на думите по буква