ОТСКО̀КВАМ

ОТСКО̀КВАМ, ‑аш, несв.; отско̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Отскачам. Конете отскокнаха назад с настръхнали гриви и опашки и ескадронът бежешком се отдалечи до една рътлина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 148. Със светкавичен, внезапен удар той съсече първия, който му се изпречи, отскокна встрани, избиколи един висок, обрасъл в мъх, камък и се появи в гърба на други двама низами. Ст. Дичев, ЗС II, 49. Стоянов този път спрял за по-дълго време в Браила, .. Междувременно обаче отскокнал до Прага. М. Арнаудов, БКД, 69. Наловили ся са за пояс, .., тропат сгласено то подскокнат напред, то отскокнат назад. Е. Мутева, РБП (превод), 78.

Списък на думите по буква