ОТСКОКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТСКО̀КВАМ, ‑аш, несв.; отско̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Отскачам. Конете отскокнаха назад с настръхнали гриви и опашки и ескадронът бежешком се отдалечи до една рътлина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 148. Със светкавичен, внезапен удар той съсече първия, който му се изпречи, отскокна встрани, избиколи един висок, обрасъл в мъх, камък и се появи в гърба на други двама низами. Ст. Дичев, ЗС II, 49. Стоянов този път спрял за по-дълго време в Браила, .. Междувременно обаче отскокнал до Прага. М. Арнаудов, БКД, 69. Наловили ся са за пояс, .., тропат сгласено то подскокнат напред, то отскокнат назад. Е. Мутева, РБП (превод), 78.