ОТСРЕЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСРЀЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни, прил. 1. Който се намира отсреща. Двамата преминаха дола и се изкачиха по отсрещния рид. Ем. Станев, ПЕГ, 24. Слънцето позлати червения покрив на отсрещното здание. М. Марчевски, П, 120. На отсрещната страна от самата река започваше стръмен склон, обраснал с вековна гора. Д. Фучеджиев, Р, 151. За свръзка с отсрещния бряг били използувани лодкари, между които и един турчин. Н. Ферманджиев, Р, 270.

2. Като същ. отсрещният м. Човекът, който се намира отсреща. За момент царицата и боляринът се погледнаха изпитателно, като че всеки един от двамата искаше да узнае какво мисли отсрещният. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 42. Той [Гео Филипов] не седеше на стола, както обикновено — крак връз крак, в спокойно нехайство, с гладко високочело лице, което само изчаква отсрещният да проговори, .., а седеше на крайчеца с прибрани колене. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 7.