ОТСРО̀ЧВАМ

ОТСРО̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; отсро̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отлагам извършването, настъпването на нещо за по-късен момент. — Отидох в банката (..) и ги моля да ми отсрочат плащането, понеже нямам пари. Ив. Димов, АИДЖ, 90. Дали Джони, след продажбата на тютюна, нямаше да се съгласи .. да отсрочи плащането на половината от борча за после? Д. Димов, Т, 166. Щеше ми се разговорът да бъде по-дъ‑

лъг, за да отсроча неприятното бръмчене на електрическата машина. О. Бояджиев, П, 26. А този хлапак само му пречи, отсрочва мечтания миг. Ж. Шемтов, ФП, 43. отсрочвам се, отсроча се страд. Встъплението му в длъжността беше се отсрочило поради избухналата размирица. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 195.

Списък на думите по буква