ОТСТОЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТСТОЯ̀3, ‑оѝш, мин. св. ‑оя̀х, несв., непрех. С предл. на и обст. поясн. Намирам се, разположен съм на известно разстояние от нещо. Тия две противоположни гористи урви, .., имаха всяка своята особена растителност, като че отстояха на кой знае какво разстояние една от друга. Ив. Вазов, Съч. ХV, 17. Раковски посочи с ръка побития в пясъка кол за връзване на лодки, който отстоеше на четири-петстотин метра. — При даден знак бягайте до ей оня кол, избиколете го и се върнете тук. Ст. Дичев, ЗС I, 214-215. Кокаленският, .., манастир се намира на левия бряг на Искъра .. и отстои на 21 километра от София. П. Делирадев, В, 297. Селото отстоеше на петнадесетина километра от града. К. Константинов, Избр. разк., 69. Около обяд ние тръгнахме за към фабриката — .. — която отстои на 3-4 километра от града. БД, 1909, бр. 30, 1. — Колко далеч отстои от нас [луната]? — .., не може никой да знае, нъ говорят да отстои около 60 хиледи левги. Г. Икономов, КЗ, 3. Екватор или Равноденник е един голям кръг, който отстои равно и от двата полюса, та дели земното кълбо на две равни полукълба — северно и южно. Ив. Момчилов, МПЗ, 7.