ОТСТРАНА̀

ОТСТРАНА̀ нареч. 1. На място, което се намира вляво или вдясно от някого или нещо, от даден център; настрана, встрани, отстрани. Отстрана на вратата беше леглото на стареца. Вл. Полянов, ПП, 86. Еньо, подпрян отстрана до огнището, гледаше в жаравата замислено. Елин Пелин, Съч. III, 100. Няколко дъбови врати, небоя‑

дисани и красиво обковани с гвоздеи, се редяха отстрана на салона. Ем. Станев, ИК I и II, 243. Цял орляк дребни момичета стоеха отстрана и зяпаха захласнати в хубавицата като в някоя хубаво изписана картина. Н. Попфилипов, РЛ, 147. По него [моста] минаваше железница, шосе, по което се движеха автомобили и каруци, а отстрана имаше заграден широк тротоар за пешеходци. Ив. Остриков, ОП, 35. // На известно, неголямо разстояние от лявата или дясната страна на някого, нещо. — Ех, ако не ще още да се фане на хорото, че нали е и малка още, нека се стегне и да поизлезе, па макар отстрана да погледа и тя хорото и света. Т. Влайков, Съч. II, 242. Те вървяха в такт, като войници, под командата на десетници, които вървяха отстрана. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 84.

2. От място, което се намира вляво или вдясно от някого, нещо, не отпред, нито отзад; отстрани. Не се опитвайте да видите върховете на скалите, между които тече реката, — ..; напразно гледате, — можете да ги видите само отстрана. Ал. Константинов, Съч. I, 102. Съгледа ли, .., че ръва хляба, а не си чупя залък по залък, я пък, че не топя от гозбата пред себе си, ами пресягам отстрана, ще ме смъмре с две думи. Т. Влайков, Пр I, 71. Устните ѝ се усмихваха против волята ѝ, но тя направи усилие и като си даде спокоен, равнодушно зает вид, следеше с крайчеца на окото си как той се приближава не направо, а отстрана, за да дойде насреща ѝ. Ем. Станев, ИК I и II, 166. Когато погледна коритото отстрана, остана доволна от себе си: никой не можеше да подозре, че под прането лежи човек. М. Грубешлиева, ПП, 174.

3. Откъм страничния край на нещо, по страничната част. Двама-трима от момчетата бяха се качили отстрана на каруцата, един отзад. Й. Йовков, ЖС, 190. Ще познаеш, до ще време, / живота прелош, / смело стъпи щеш на стремен / с гол във ръка нож... / Аз седло ще ти обшия / с свила отстрана, / спи ми, синко, млад гидия, / нани, нани, на. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 245.

4. Остар. От друго, странично място, отдругаде; отстрани. Останах с три дечица и Панка, която имах отстрана взето сираче за моя храненица. М. Кънчев, В, 251. Повече от тези 20 000 не ще ни трябва да харчим за това обстоятелство, защото Павлаки ефенди поема върху си другите, отстрана, разноски. Св. Миларов, СПТ, 67. "Груеолу не речи да изпроводи нашия даскал Йосифа да го запопим, ама, видиш ли, отстрана запопюва и иска тук да ги оставя." М. Кънчев, В, 169.

— Друга (остар.) форма: отстърна̀.

Списък на думите по буква