ОТСТРАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСТРАНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отстраня като прил. Който се намира по-далече, встрани, настрана от нещо (някакъв център, място и под.); отдалечен, уединен, изолиран. По тия отстранени места, по които не ходеха нито хора, нито добитък, имаше хубава трева. Й. Йовков, ВАХ, 172. Тая вечер Милка се разхожда̀ с Христа из отстранените алеи на княз Борисовата градина. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 11. — Каква неприятност, — каза тя като на себе си и отведе другарите си на една отстранена маса в ъгъла. Елин Пелин, Съч. II, 182. Спомних си страшните слухове за изнасилвания, за подлъгвания, за отвличания на момичета по отстранените планински шосета. Бл. Димитрова, ПКС, 324. С една учтива покана учителят ме въведе в една друга отстранена стая. Ил. Блъсков, КУ, 22.