ОТСТРАНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСТРАНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Отстраняване. Каравелов не можеше да не желае бързото отстранение на един княз, когото не бе можал да защити и който можеше да го обвини в измяна. С. Радев, ССБ II, 18. Животът в Париж и после в българската столица не бе повлиял много за отстранението на тоя му недостатък. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 32. В началото на възпитанието родителите трябва да са ограничават само с отстранението на оние вънкашни влияния, които би могле да бъдат вредителни на детето. Знан., 1875, бр. 9, 139.

2. Отклонение. Да направим само една малко отстранение и завчас върна щем ся при него [Коломб]. П. Кисимов, ОА I (превод), 116. Злодеянията на богатите ся сматрят като незначителни отстранения. П. Р. Славейков, ПП II (превод), 183.

3. Отдалеченост. Владеющата годишна планета е Марс, .. Отстранението му от Слънцето достига в перихелия 29, в слънчевата далечина 34 милиона мили. Лет., 1876, IV.