ОТСТРЕЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСТРЀЛВАМ, ‑аш, несв.; отстрѐлям, ‑яш, св., прех. Лов. Убивам дивеч със стрелба при лов. За развъждането на фазана чешките специалисти не разчитат на естествен прираст, а на изкуствено развъждане и разселване. Развъждат и разселват много. Отстрелват толкова, колкото им трябва. ГД, 1980, бр. 8, 4. От ловеца тук се иска да владее нервите си и да стои прикрит неподвижно, докато дивечът дойде на верен изстрел, .. Тук няма място за лакомия — нали всеки ще отнесе вкъщи само един заек, независимо от това колко е отстрелял. ЛР, 1977, кн. 5, 5. отстрелвам се, отстрелям се страд. Рогачите и сръндаците с добри телесни заложби да не се отстрелват преди да са достигнали кулминационната си възраст. ЛР, 1971, кн. 5, 12. Последната пусия беше най-успешна. Такава стрелба му ударихме, че ни посиняха раменете. Нашият "български отбор" се представи добре. Общо от петте гонки се отстреляха 47 заека, .., 80 фазана и 215 фазанки. ГД, 1980, бр. 8, 4.

ОТСТРЀЛВАМ СЕ несв.; отстрѐлям се св., непрех. Остар. При престрелка — отбранявам се със стрелба, отговарям на стрелбата със стрелба. Двадесетте арнаути, .., ловко се отстрелваха — ония бяха сънени, стреснати и сплашени. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 568. По билото, тук пръснати, там сбрани, отстрелват се едни и дърпат се назад полека. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 235.

— От рус. отстреливать.