ОТСТЪПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСТЪ̀ПВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отстъпвам¹ и от отстъпвам се. След маневрите всеки бързаше да види близките си. Десет дни препускане в запалени стърнища, .. Настъпване. Отстъпване. Г. Алексиев, ДЦ, 50.

ОТСТЪ̀ПВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отстъпвам² и от отстъпвам се. Турската поземелна аристокрация се е настанявала главно в богатите земеделски центрове, където е образувала, чрез заграбване или отстъпване от държавата, своите чифлици и ленни владения. П. Делирадев, В, 146.