ОТСТЪПВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТСТЪ̀ПВАНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Отстъпване2. И трите тия партии следовале същата цел, т.е. да са откаже на Черна гора сяко отстъпвание на земя. НБ, 1877, бр. 72, 280. Принудително отстъпвание имот може да стане само заради държавна и обществена полза и то със справедлива заплата. ПОУ, 12.