ОТСТЪПЍТЕЛЕН

ОТСТЪПЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Отстъпателен. Французите, за да ся не въведе безпорядък в рядовете им, са принудени да спрат отстъпителното си движение, да ся опълчат срещу прусиянците. Ч, 1871, бр. 24, 739. Отстъпителното движение на равноденствените точки било причина, дето слънцето ги достигвало по-рано отколкото ако да бяха те оставали неподвижни и оттука произлязвало предварянието на равноденствията. Д. Витанов, НС (превод), 40.

Списък на думите по буква