ОТСТЪПЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСТЪПЧЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отстъпчив. Те си разпределиха леглата много тактично, без сръдни и оправдания, с мека взаимна отстъпчивост, която сама по себе си обещаваше разбирателство през всичките предстоящи дни. Л. Михайлова, Г, 167. И старата Глаушица не искаше да се примири, макар да се опита да покаже отстъпчивост: — Е хайде... днеска е света неделя. Нека бъде днеска на твоето, снахо. Д. Талев, ПК, 93. Радостта идеше от бляскавите дарования на младия княз, .., от желязната твърдост на характера му, която не познаваше примирението и беше чужда на отстъпчивостта. А. Гуляшки, ЗВ, 54.