ОТСЪДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЪ̀ДА ж. Остар. 1. Решение, преценка. И защо мразят поета, който всички е обичал? Защото, по божия отсъда, той се е родил еврей. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 42. "Всяка взаимност между поета и младежта — .. — е немислима, тъй като поетът не разбира тая младеж." Тази отсъда е строга, но тогава е било необходимо

да се кажат "решителни думи" за народния поет. Ив. Богданов, СП, 155. И не бързайте, като пословичното теле пред майка си, да давате отсъди за литературните отношения в Немско. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 310.

2. Присъда. От някое време в Москва са разглеждаше една прочута съдба на един от великите биржеви харсъзи в Русия, немеца Струсберг.. Отсъдата станала на последно време в Москва. СПл, 1876, бр. 27, 107.