ОТСЪСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЪ̀СТВАМ и ОТСЪСТВУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. Не съм налице, не се установявам, не съществувам някъде; липсвам. Противоп. присъствам. Фейлетоните му са бойки, саркастически, .., но и в едните, и другите стилът отсъствува. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 74. В подалпийския пояс .. съвсем отсъствува всякаква дървениста растителност. П. Делирадев, В, 64. Горе по могилата отсъствуват скали. Н. Попфилипов, РЛ, 108.

2. Не се намирам на някое място, не присъствам някъде в даден момент или за определен период. Като прибавим още и игумена, който отсъствуваше и няколко още ратаи, имаме всичкото население на манастира. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 44. К. Величков отсъствуваше от България. Каравелов бе арестуван. Цанков не бе се мръднал от къщи. С. Радев, ССБ II, 12. — Лошото е, че всички често отсъствуваме от града — обади се Михаил. А. Христофоров, П, 6. Отсъствам по болест. △ Отсъствам от училище. △ Отсъствам от работа.