ОТСЪСТВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЪ̀СТВИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Положение, когато нещо не е налице или не съществува; липса, нямане. Недостатъкът на Каравелова бе .. неговата неопитност и отсъствието у него на всякакъв такт. С. Радев, ССБ I, 192. Истинската публицистика няма нищо общо с унилата декларативност и скучното илюстраторство, зад които се крие липса на страст и отсъствие на мисъл. В. Йосифов, Избр. тв I, 170. Аз бях дете, което растеше без дядовци и баби, но започнах да осъзнавам това отсъствие късно. Н. Инджов, ПП, 132. Отсъствие на търпимост.

2. Положение, когато някой не се намира на някое място, не присъства някъде в даден момент или за определен период. Противоп. присъствие. "Веднага тръгвай, до съмване трябва да си бъдеш в града. Да предупредиш другите. Никой не трябва да усети твоето отсъствие." Л. Петков, ПЛ, 50. Есенната сесия бе открита от Цанкова по пълномощие на княза, който бе в провинцията. Отсъствието на държавния глава при такава една церемония порази неприятно либералите. С. Радев, ССБ I, 230. Веднъж купеното месо тя [хазяйката] забравила открито на масата и в нейно отсъствие котката го унищожава. Р, 1925, бр. 198, 2. Той, разбира се, ще се зарадва като чуе колко много са натъжени всички у тях от неговото отсъствие. Св. Минков, СЦ (превод), 53. // Стесн. Неявяване, обикн. на ученик, студент и под. на учебно занятие. Приятелят на баща ми му съобщи за моите отсъствия и той ме спря от училището в работилницата, за да му помагам. Др. Асенов, ТКНП, 266-267. — Вчера директорката изпъди един ученик заради отсъствия. Г. Караславов, ОХ I, 374. Ние си спомнихме как преди време учителката го предупреди, че при едно отсъствие или закъснение за срока и годината ще му пише двойката. Цв. Чалъков, ЗИК, 6. Неизвинено отсъствие. Пиша отсъствие.