ОТСЯДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЯ̀ДАМ, ‑аш, несв.; отсѐдна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. 1. Непрех. Оставам на някакво място, обикн. при пътуване, за престой, почивка или нощуване. — Вие сте, изглежда, състоятелен човек и, като обикаляте Германия, отсядате в най-скъпите хотели. Др. Асенов, СВ, 25. Цели петдесет километра извървяхме почти без почивка и на разсъмване отседнахме в кестеновите гори на Берковица. Мл. Исаев, Н, 127. Тук имаше няколко скамейки, където влюбените отсядаха, за да се целуват или да отдъхнат от знойните чувства на деня. Ем. Манов, БГ, 38. В турско време, .., керванджиите са отсядали в Белоградчик, за да се освежат от неговата хладнина и починат от трудния и мъчителен преход. Й. Радичков и др., ГСП, 17. Едни [полкове и дружини] се настаняваха в Ляговия хан, други молеха да ги приемат по плевниците, трети отсядаха на полето. Г. Караславов, ОХ II, 432. — Добре ми дошъл, Дан войвода. / Приседни на костено столче / да си изпием кондрос ракийка. / Че отговаря Дан войвода: / — Аз не съм дошъл да отсядам, / да отсядам, да присядам. Нар. пес., СбВСт, 13.

2. Прех. или непрех. с предл. от. Остар. и диал. Слизам от кон или друго животно, което съм яздил. — Щом отседнал коня си меймуринът тази вечер и повикал при себе си Добри Терзият. П. Тодоров, Събр. пр II, 356. И когато Петър Габара стигна на възвисока падина, той отседна коня. Ив. Кирилов, Съч. II, 55. Другарят ми, ученикът, отседна от добичето и се спусна върху тази лакома плячка с голямо остървение. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 108. И другите конници отседнаха от конете си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 451. Не отседнал още коня доралия, / и заудря порти непознат делия. П. К. Яворов, Съч. I, 42. Чужд кон да възседнеш, насред път да отседнеш. Погов. отсядам се, отседна се страд.