ОТСЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТСЯ̀НКА, мн. отсѐнки, ж. 1. Разновидност на цвят в зависимост от силата, интензитета на основния тон; нюанс, оттенък, отсенка. Домотъканата престилка представлява стилизираната равнина в сезонните ѝ тонове, полутонове и отсенки. Н. Хайтов, ПП, 122. Една кокошка-качулатка упори‑

то ме наблюдава.. Какво богатство от бои, от светлини и от отсенки върху перушината на тази достойна спътница на селското стопанство. З. Сребров, Избр. разк., 246. А гората, колкото повече [князът] навлизаше в дебрите ѝ, толкова по-всеотдайно му показваше хубостта си — един безкраен свят от гъсто сплетени тантели, оцветени с всичките възможни отсенки на жълтия цвят със зеления, бакърения и каленочервения. А. Гуляшки, ЗВ, 349.

2. Прен. Леко видоизменение или различие в проявлението или съществуването на нещо; нюанс, оттенък, отсенка. Строгият към езика и чувствителният към отсенките на словото Яворов непременно е видял поставената тук не на място дума. М. Кремен, РЯ, 135. В посоката, в която .. предвиждаше [Дринов] постепенното подобрение и окончателното фиксиране на правописа, трябваше да се дойде до по-голямо надмощие на живата реч в книжнината, без с това да се заличават важни отсенки във фонетиката. М. Арнаудов, БКД, 216. Преводачът трябва да се стреми да дава и идейното съдържание на оригинала в цялото богатство на неговите отсенки, .., "без да отстъпва нито на йота от него". Н. Лилиев, Съч. III, 102.

3. Прен. Лек отпечатък, следа, отражение от нещо (чувство, настроение и др.), което придава своеобразие на някакво действие или явление; нюанс, отсенка. — Виждаш ли? — попита той [Хилвуд] с отсянка на тържество. Тя изведнъж разбра: "Пожар! Какво извърши ти!" Нейният [на княгинята] глас се загуби. Ст. Загорчинов, ЛСС, 164. Свикнал вече да разгадава всеки трепет на душата ѝ по отсенките на лицето и по блясъка на очите ѝ, той я дочака учуден. Г. Караславов, ОХ IV, 45. Живо, с отсенки на хумор, е написан споменът за Г. П. Стаматов. ВН, 1953, бр. 292, 4.