ОТТЕГЛЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТЀГЛЮВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); оттѐгля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Оттеглям. "Вчера ни прие Робилант много ласкаво.. Каза, че всички му са признателни за думите, които произнесе в полза на България в камарата, и че днес не оттеглюва нито една дума от казаното тогава." С. Радев, ССБ II, 530. Тя оттеглюва ръката си от ръката на мъжа си. (превод) Ч, 1875, бр. 11, 503. оттеглювам се, оттегля се страд. Паницата се оттеглюва малко на една страна, като в същото време подлагат калъпите, в които ся изсипва медта. ИЗ 1874-1881, 178.

ОТТЀГЛЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); оттѐгля се св., непрех. Оттеглям се. Той [Христос] не изискува дълги пътувания, нито да ся оттеглюваме от света и да живеем в пустините. КТЕМ, 209. В това време гръцкият цар заболява и си отива назад. Войската му, като вижда да си отива царят им, фанала и тя да се оттеглюва. М 1857, 69. Като ся свършат устните обяснения на страните, съдът ся оттеглюва в особна стая, гдето, като обсъди изслушаното дело, постановява му решение. ВП, 43.