ОТТИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТТЍЧАМ1, ‑аш, несв.; оттека̀, оттечѐш, мин. св. оттѐкох, оттѐче, прич. мин. св. деят. оттѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., непрех. 1. За течност, река и под. — като тека, махвам се, отдалечавам се отнякъде. Снеговете се бяха стопили, водите оттекли, земята поизсъхна. Б. Несторов, АР, 65. Капчуците пяха ден и нощ, деретата се изпълниха с мътна вода, клокочиха цяла седмица, дорде оттекоха надолу към равнината. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Тя [реката] оттече, но да бяхте тук преди няколко дена — заляла беше наоколо. ОФ, 1950, бр. 1750, 2. Пороите прииждат и оттичат. Е. Багряна, ПЗ, 11. ● Обр. — Току вестите, що ти нося, не са дип харни — изрече с мъка старият, .. — но ти не се коси. Ще оттече злото и пак ще ни помилва доброто. М. Смилова, ДСВ, 176. Сръндакът побягна, последван от ругатни и два хвърлени камъка. Когато се скри и тропотът му оттече из гората, пазачът се върна на територията на резервата. Д. Цончев, М, 10.
2. Прен. За време, срок — отминавам, преминавам, изминавам; изтичам. Симеон не възнамеряваше да върви по тоя път, който беше удобен за мирните години, те вече оттичаха и идеха бурни и несигурни времена. А. Гуляшки, ЗВ, 415. Трета седмица оттичаше, откогато се беше върнал след боледуването си, а княз Боян нито се връщаше, нито се говореше за него. М. Смилова, ДСВ, 193-194. Ще оттекат през обедния кръстопът годините / и пак ще се върти по стародавния си път земята — / деня на хората ще грейне още по-засмян. П. Пенев, Худ.С I, 335.
ОТТЍЧАМ СЕ несв.; оттека̀ се св., непрех. Оттичам1. Дъждовете престанаха, изваля̀ха се; реката се оттече и се избистри. Ил. Волен, МДС, 6. Бурята утихна, дъждът спря, потоците край тротоара се оттичаха, листата на дърветата отърсваха капките. А. Наковски, МПП, 17-18. Валяло е много нощес. — Не ще да е било малко, щом още не се е оттекло — потвърди Димитър. Т. Харманджиев, Р, 22. Колибата, .., беше по-голяма от колибите на другите туземци, .. Покривът ѝ .. имаше дебел пласт .. от палмови листа, обърнати с дължината си надолу, за да се оттича водата през време на дъжд. М. Марчевски, ОТ, 155-156. И болката, и металният звек се оттекоха от него, но заедно с тях се оттекоха и последните му сили. В. Милев, РК, 48. Времето се оттича и избистря спомените. В. Хинкова, ЛН, 8.