ОТТЛАСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТЛА̀СКВАМ, ‑аш, несв.; оттла̀скам, ‑аш, св., прех. 1. Като тласкам, бутам някого, нещо, го отстранявам, отдалечавам отнякъде, от нещо; отблъсквам. А вятър имаше, и още какъв! Усещах как ме блъскаше по лицето и виеше ту издебело, ту изтънко и същевременно ме оттласкваше назад с огромни и невидими лапи. А. Гуляшки, ДМС, 174. Майсторът оттласкваше с опакото на ръката си снега от тухлата и грижовно я слагаше "да си легне" върху варна постеля. Бл. Димитрова, ПКС, 121. Магнетът с едина си край тегли желязото към себе си, а с другия го оттласква. Т. Шишков, ПХ (превод), 20.

2. Прен. Предизвиквам неприятно чувство, антипатия, неприязън или под. към някого; отблъсквам. В първите дни пуснатият от Хаджи Ровоама слух оттласкваше от него лицата, с които приятелите му искаха да го запознаят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 74. Едно голямо неудобство, което караше Дика да се съмнява в своя успех, беше това, че неговото минало оттласкваше всеки порядъчен и честен български гражданин да дружи с него и да възприема неговите възгледи. Бълг., 1902, бр. 449, 2. Има фигури надарени с тоя печален дар да оттласкват. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 59.

3. Прен. Не възприемам някого ли нещо; пренебрегвам, отхвърлям, отблъсквам. Гречески един вестник — "Босфорский телеграф" — оттласка нашите желания като незаконни и казува, че в едно царство не можат двамина началника за истата церква да существуват. ЦВ, 1857, бр. 331, 133. оттласквам се, оттласкам се страд. и взаим. Лостът са клати около една ост; в рамото е загнездено напреки малко чирясло от меко желязо, което се притегля и оттласква от електромагнета Е. Лет., 1876, 85. В 1734 год. французкият физик Дюбрей съглядал, че тела наелектрисани със стъкло, привличат кам себе си други тела, наелектрисани със смола, а тела наелектрисани с едно и също нещо или с две еднородни неща, едно друго са оттласкват. Лет., 1876, 76.

ОТТЛА̀СКВАМ СЕ несв.; оттла̀скам се св., непрех. С тласкане се отдалечавам, отстранявам от нещо; отблъсквам се. Дара го смерва сприхаво: — Бръмбари ли гониш? .. — Любовите минават — заминават, приятелството си остава! Дара се оттласква от него заядливо: — Ех, че бръмбар си уловил! Бл. Димитрова, Лав., 136-137. Една по една лодките с товара и хората ни се оттласкваха от пристана. В. Мутафчиева, СД, 155. Понякога се налага да се направи отскок.. В такива случаи състезателят се оттласква по-силно с долната ска. П. Николов, НС, 154.