ОТТОГАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТОГА̀З нареч. Разг. Оттогава. На гърдите ѝ легнала [змията], зема я и я хвърля! .. Оттогаз момичето не го бива. Й. Йовков, ВАХ, 113. Дъщерята на Кантакузена, .., става снаха на Александра, .. Оттогаз наподир Александър не предприемал вече никакъв бой с византийците. Т. Шишков, ИБН, 255. Откак ся е, .., зора зазорило, / оттогаз е, .., войска провървяло. Нар. пес., СбБрМ, 78.

— Други (диал.) форми: оттога̀й, оттога̀, оттогѝз.