ОТТОК —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТТО̀К, мн. ‑ци и (диал.) ‑ки, след числ. ‑ка, м. 1. Количество вода, което се оттича за определено време от дадена река, земна повърхност и под. Големите колебания в оттока на тази река [Струма] .. са пречка за използуването на този водоизточник. Л. Георгиев, ПР, 195, кн. 1, 13. Снежната покривка се запазва във високопланинския пояс до края на месец юни. Това обстоятелство има голямо значение за речния отток. М. Гловня и др., Р, 26. Оттокът на реките показва закономерност по сезони и голяма неравномерност по години. А. Начев, ЕС, 217. Водорегулиращите защитни горски пояси се създават предимно, за да се обхване и задържи повърхностният отток на водите. М. Мичев и др., З, 143.

2. Остар. и диал. Разклонение на река; ръкав. За да насочат водите му към Кацаровите рудища е станало нужда да се прави отток и към запад, вадата на който ясно личи, че е прокопавана от човешка ръка. П. Делирадев, В, 113. Висла или Вистул извира из планина Скалца у Карпатските бърда, протича през Полша и през Прусия, пои Краков, Варшава, Торн и Маренбург, дели ся на много оттоци. Й. Груев, УЗ, 20. ‑"Разливай се, бял Дунав, / на два, на три оттоки, / на четири бродове." Нар. пес., СбВСтТ, 81.

3. Диал. Съд, ведро за изстудяване на вино (Н. Геров, РБЯ).