ОТТОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТО̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. За вода — който е използван за хигиенни или производствени нужди и е оставен да се оттече; отпаден, отходен, канален. Отточните води от индустриалните предприятия ще се прочистват чрез колектори и Янтра ще продължава да тече все така бистра. Й. Радичков и др., ГСП, 117. Прислужниците тичаха с петромаксови лампи и светеха, .. — пазеха да не падне някой в хендеците за отточната вода. Й. Вълчев, РЗ, 82. Той [колекторът] събира всички отточни и дъждовни води и ги отвежда във Владайската река. ВН, 1960, бр. 2671, 2.

2. За канал, яма и др. — който отвежда или съхранява такава вода. Морската салата .. се среща предимно из пристанищата или в районите, където се вливат отточни канали. М. Воденичаров и др., ЕБ, 39. Освободената .. течност изтича през отточните тръби и се отвежда в утаителни циментови басейни. В. Пеев, МК, 41. Пясък, шума и вар трябва да се извадят от олуците, а не да се отвличат от водата, защото задръстват отточните ями. М. Томова, ТТЖ (превод), 63.

3. За езеро, водоем и под. — от който водата се оттича, изтича някъде. Езерата биват: отточни — тези, от които изтичат реки. Повечето езера са отточни. Геогр. VIII кл, 1958, 73.