ОТТРОША̀ВАМ

ОТТРОША̀ВАМ, ‑аш, несв.; оттроша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. С трошене отделям нещо; отчупвам. оттрошавам се, оттроша се страд. Има тела много яки, каквото что е алмазът и други драгоценни камене, та мъчно са оттрошава от тях нечто. Н. Геров, ИФ, 176.

Списък на думите по буква