ОТТРЪ̀ГВАМ

ОТТРЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; оттръ̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. оттръ̀гнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Като дърпам, тегля, отделям нещо вкоренено от мястото му; отскубвам, изскубвам, изтръгвам. И гърми от смях Янината градина. А после почват да изреждат, коя какво цвете нямала и да молят добрата си другарка да им оттръгне по коренче. Ц. Церковски, Съч. III, 74. Турчинът улови с две ръце брадата му и я затегли с все сила.. — Ха, де! Оттръгни я хептен! Да се порадват котленци на проскубан поп. Дърпай! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 185. Консулът не прати Христа веднага в странство, защото не искаше да го оттръгне от родната му почва. Ал. Константинов, Съч. I, 283. Оттръгна си два-три стръка / зелен лук за гозба. Ц. Гинчев, ДТ, 78.

2. Прен. Отделям, отдалечавам някого или нещо от нещо друго, с което е свързан. Повечето от учениците пак не могат да постигнат своето образование, защото пък несъстоятелността и простотата на техните родители .. ги оттръгва още зелени из училището и дава ги на работа, на занаят. Лет., 1871, 164.

3. Отдръпвам, отмествам нещо от някъде (Н. Геров, РБЯ III). оттръгвам се, оттръгна се страд.

ОТТРЪ̀ГВАМ СЕ несв.; оттръ̀гна се св., непрех. Остар. и диал. Отдръпвам се, отмествам се. — Другарката ни като приближи да се поумие, .., обеднъж чешмата изгъргори и водата престана. Ние ѝ рекохме да се оттръгне, защото е грехота. Ч, 1875, бр. 13, 614.

Списък на думите по буква