ОТТУ̀ЛВАМ

ОТТУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; отту̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Правя нещо скрито, покрито, затулено да се вижда, да се открие; откривам, оттулям. Противоп. затулвам. Кирил се загледа и внимателно разгази стръковете настрани, за да разгърне и оттули мястото. Т. Харманджиев, КЕД, 31. На табелата има нещо написано. Тя го вижда с очите на геракиня, но не може да го прочете, защото Георги го затуля с тялото си. Тя не чака да го оттули. Ст. Даскалов, СЛ, 549. Жени, мъже, деца — .., току дотичаха и за миг задъниха с рошавите си глави вратите и прозорчетата на малкото читалище. — Я бе, ей! Я оттулете там, дайте малко видело, де! — викна им Радко. Ст. Даскалов, МЧ, 164-165.

2. Отварям нещо, запушено, затворено, обикн. съд, като махам капака, запушалката и под.; отпушвам. — Пий от бъкела и дай да пием наред. — А бе, че дига ли се кос-коджа-ми-ти бъкел? — отговори Недялко воденичарът и, като оттули душника на бъкеля, захвана да смуче от устата му. Ц. Гинчев, ГК, 81. Като натъкми всичко, оттули пещта и извади лъскавите червено-жълти пресни пити. Ц. Гинчев, ГК, 65. И тъй излезе и след малко възлезе и донесе няколко стъкла шампания, чаши, разни мезета и, като оттули първото стъкло, изля го в две чаши. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 192. оттулвам се, оттуля се страд. Затуляме с големия пръст дупката, която е на дръжката, за да са не излива водата, фунията издигаме над тялото, на което водата са излива от многочислените дупчици, кога са оттули дупката на дръжката. Лет., 1876, 114.

Списък на думите по буква