ОТТУЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТУ̀ЛЯМ, ‑яш, несв.; отту̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Оттулвам. На дяда духовника толкоз ще кажем .. да не вади от ум народа за таквиз ненужни работи и да ги не блазни с обещания несбъдни, ако желай затуй нещо други път да не оттуляме на "Гайдата" ручилото. Г, 1863, бр. 10, 76. Бездната от чувства, които клокочат в нас, .., тая бездна днес я оттуляме ний пак. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 153. оттулям се, оттуля се страд. Земат стъклена тръба АВ, дълга около 2 метра; край А е закрит, а край В може да ся затуля и оттуля с канелка. И. Гюзелев, РФ, 48.