ОТТУРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТУ̀РЯМ, ‑яш, несв.; отту̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. 1. Вземам част от нещо и го махам, отстранявам от общото, от цялото; отделям, заделям. Противоп. притурям. В дюгеня стоката от ден на ден са чистяше; за да оттурят имаше мнозина, но за да притури нямаше никой. Ил. Блъсков, ПБ III, 114. Тато .. почва да разхвърля струпаното в средата сено.. Тук притури малко, там оттури и все току размерва нещо с очи. Т. Влайков, Пр I, 288. Она .. бегала, бегала, па стигне едни турци, натъварили една кола със сол. Примоли се на турците: "Аго, да оттурите от колата, па да напраите кото колибка!" СбНУ ХLI, 360-361.

2. Отделям и запазвам (пари, средства); спестявам. Които си знаят мярата и живеят с ряд, тии, .., все щат могат да оттурят настрана по нечто за помощ на ближните си. Й. Груев, СП (превод), 215. Тая сума веровестникът заръча да земат от парите, что си оттурял настрана за децата от приходите колкото му даваха за пътуванието. Й. Груев, СП (превод), 150. оттурям се, оттуря се страд. Тогавашний папа Григорий ХIII, в 1582 г., за да ся оправи календарът, казал да ся оттурят надтурените дотогава 10 дни. Й. Груев, Лет., 1869, 2.