ОТТУХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТУ̀ХА, мн. няма, ж. Остар. Разтуха. Ония, които ни виждаха, даваха може би мълком оттуха на своите чувства, едни, като ни изпращаха с благословии да запази бог живота ни, други, с клетви да се не върнем живи. К. Величков, ПССъч. I, 125. За оттуха пишеше стихове, в които ритмуваха на всяка стъпка народ агарянски с тигър африкански. К. Величков, ПССъч. I, 82.