ОТТУШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТУ̀ШАМ, ‑аш, несв.; отту̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Оттушавам, оттушвам.

ОТТУ̀ШАМ СЕ несв.; отту̀ша се св., непрех. Остар. и диал. Оттушавам се, оттушвам се, . От жалои от дома побегнаф, / за да орам и да се оттушам. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 98.

ОТТУ̀ШАМ СИ несв.; отту̀ша си св., непрех. Остар. и диал. Оттушавам си, оттушвам си. Често като са карат [кметовете] за първенство .. залавят навръх учебните заведения да си отмъстяват, ..; и най-подир струва им са, че .. си оттушат на противната страна, ако сполучат да изпъдят учителите. Г, 1863, бр. 7, 55. Един го намуша, на другиго си оттуша. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 163.