ОТТЪДЯ̀ВА

ОТТЪДЯ̀ВА нареч. Диал. Оттук, оттука. Помълча, почуди се и пак: "Газени лампи да ви се намират?" Закъснял си, — викам, — копелето на Кара Халила от Триград мина оттъдява още като ни дойде електриката и събра сичките газени лампи за по два-три лева. Н. Хайтов, ПП, 95.

Списък на думите по буква