ОТУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; оту̀пам, ‑аш, св., прех. 1. Като тупам, изчиствам нещо; изтупвам. Ирина стана и започна да отупва роклята си, по която бяха полепнали накъсани тревички. Й. Стоянов, ПД, 6. Една привечер, както Иван седеше и отупваше с пръчка един нов калпак, вратата на дюкяна му се отвори и вътре влезе непозната жена. Св. Минков, ПК, 31. Мама го [хляба] изтръсваше из подницата, отупваше го от пепелта, очегъртваше го тук-там, .., и ни отчупваше по един комат. Ст. Даскалов, БП, 24. Като ме видя, отупа праха от ръцете си, седна до мен и додето не стана време да си ходя, все за Орешино приказва. П. Константинов, ПИГ, 185. Уж Янка беше излязла да отупа завивките на чардака, а ръцете ѝ лежаха отпуснати върху халищата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 528.
2. Прен. Разг. Удрям, хвърлям един бой на някого; напердашвам, набивам, натупвам. — То добре, синко Ивайло, ама да не ме отупат жените, от тях ме е страх. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 152. Крадците бяха цигани. Преди да ги разпита, заповяда да ги отупат в участъка. Ем. Станев, ИК III, 85.
3. Прен. Разг. Изяждам бързо, голямо количество или всичко. Германецът, като заколи свиня, всичкото го прави на салам, две години може, значи, да яде от една свиня, а ние за два месеца отупаме цяла свиня и после даяним на треволяци. Й. Радичков, ББ, 35. "Ще отупам сам тая паница гозба, каквото ми е пригладняло." Ил. Волен, НС, 50.
4. Прен. Разг. С хитрост или други средства подтиквам клиент да харчи много пари; изръсвам. отупвам се, отупам се страд., възвр. и взаим. Един ден, пътьом, Боян се отби при чичо си. Докато се отупваше от снега в коридора, чичото стана да го посрещне. М. Грубешлиева, ПИУ, 213. Северният вятър ги солеше със сух сняг, .. Мъжете с мъка се изправиха на вкочанени нозе, не се и отупаха, поеха по моста към Западната порта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. Първо трябва да се отупат чергите, да се измете пода и тогава го застиламе.
◊ Отупвам / отупам пепелта на някого. Разг. 1. Набивам, напердашвам някого. 2. Вземам всички пари на някого, всичко, каквото има. Отупвам / отупам перушината (руното) на някого. Разг. Набивам, напердашвам някого. "Ако се е домъкнал с пазванти да ме запира, ще му отупам перушината!" — зарече се в себе си. Г. Караславов, ОХ III, 109. — Не е ли бялата мечка, рече ли да влезе друга мечка, — намекваше заканително старецът — ще отупаме руното ѝ. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 384. Отупвам / отупам праха от гърба (балтона, дрехата) на някого. Разг. Набивам, напредашвам някого. Ще му отупат праха от гърба. П. Р. Славейков, БП II, 216. Отишъл дърварят най-напред при златаря, .., разклатил дряновиците и рекъл: — Пух-пах! Че като се разиграла оная ми ти тояга по златарската гърбина, хубаво отупала всичкия прах от дрехата му. А. Каралийчев, ТР, 110.